Емануил Ракаров (1895 – 1970)
Емануил Ракаров е роден в Трън на 1 октомври 1895 г. През 1912 г. постъпва в Рисувалното училище в София при проф. Йозеф Питер. Той е принуден е да прекъсне обучението си, заради участие в Първата световна война. Завършва училището през 1920 г. Той израства сред така наречените символисти – Гошка Дацов, Георги Машев, Николай Райнов, които започват дейността си непосредствено след първата световна война. Ракаров рисува по пазарищата, посещава борбите в цирка, изучава човешката фигура, прави скици от натура и по фантазия. Като изключително талантлив, през 1923 г. заминава с държавна стипендия на специализация в Италия. Докосвайки се до богатата история и култура на европейските народи, в него се заражда идеята да нарисува картини с моменти от историческото минало на българския народ. В Италия изучава италиански език и изкуството на великите световни майстори на миналото. За съжаление съдбата му нанася неочаквани удари, умират майка му и брат му, който живее при него в Рим. През 1926 г. той заминава за Париж, където обогатява своята художествена култура, събира материали за историческите композиции, които ще създаде по-късно. Липсата на средства за преживяване го принуждават през 1931 г. да се върне в България. Всеотдаен на идеята си, той задълбочено продължава да проучва всичко за миналото на старите българи. Неговото намерение е да нарисува картини за историята на Първото и Второто българско царство, турското робство и Възраждането. По време на жизнения си път От 1936 до 1939 г . успява да завърши цикъла от 100 картини отнасящи се до Първото и Второто българско царство. През 1940 г. прави изложба с тази композиция, която събужда голям интерес и получава висока оценка от критиката. Към нея издава каталог с текст, писан от самия него, който озаглавява “Великата книга на старобългарското минало”. Следващата година Ракаров издава 14 пощенски марки със сюжети, подобни на тези от историческия цикъл, с което допринася за издигане нивото на българската филателия. В идните години художникът е повлиян от идеята за свободата на духа и идеалистическата философия. В края на петдесетте години, Емануил Ракаров се насочва и към нов цикъл творби, така наречените от него “духовни гиганти” – образите на личности, допринесли за облагородяването на човешкия дух. Този нов цикъл също есе състои разделен наот два дяла – първият, наречен духовни учители от древността до наши дни и вторият – велики творци на културата и велики откриватели на нови светове, включващи образите на Колумб, Гутенберг, Данте, Шекспир, Бетовен, Толстой и др. Към него също е написан пояснителен текст от автор. Към края на живота си той пише книга за “Двойствеността”, която остава на ръкопис.
Емануил Ракаров умира на 7 март 1970 г.
